Професор д-р Бранимир Банов работи в Института по Електрохимия и Енергийни Системи на Българската Академия на Науките. Участва активно в разработването и внедряването на две електрохимични системи, литий серен диоксид и литий манганов диоксид. Докторска степен на тема „Изследване обратимата интеркалация на литиеви йони в манганово диоксидни структури“. Има изделия със специално назначение внедрени в производство. Разработил е полу индустриален метод за синтез на литиево манганово диоксиден шпинел с високи и стабилни характеристики  (135 mAh g^-1). Автор на повече от 90 публикации и 6 патента. Съавтор с редица световно известни учени, като Masaky Yoshio, Jun-Ichi Yamaki, Akia Kozawa, Christian Julien, Karim Zahib, Martin Winter и др.

Марио Митов се дипломира като инженер-химик по специалността „Електрохимични производства и източници на енергия” в ХТМУ-София през 1985 г. Започва професионалната си кариера в катедрата по химия в Югозападния университет „Неофит Рислки“, Благоевград, през 1987 г. Проф. Митов е ръководител на Иновационния център за еко-енергийни технологии към Югозападния университет. Чете лекции по Обща и неорганична химия, Физикохимия и Електрохимия. Научните му интереси са насочени към охарактеризиране на нови наноматериали като потенциални електроди за акумулаторни батерии и горивни елементи и изследване на биоелектрохимични системи като микробиални горивни елементи, микробиални електролизни клетки и директни фотосинтезиращи растителни горивни елементи.

Лабораторията е специализирана в провеждане на различни видове анализи, с които се подпомага научно-изследователската дейност на ИЕЕС. Извършва се рентгенофазов и рентгеноструктурен анализ на твърдофазни материали. Изследва се морфологията и размера на частици и кристали на веществата чрез електронна микроскопия (SEM, TEM). В лабораторията се определят основните параметри на порите в порести материали: общ обем на порите, разпределението им по големина, обемна и скелетна плътност, специфична повърхност и др. Извършва се химически анализ на оловни, литиеви и никелови съединения, различни въглени и други вещества, с което се охарактеризира състава на изходните материали, използвани в електрохимични източници на ток. Проследяват се химичните превръщания на различни етапи от работа на батериите.

 

Сашо Василев е професор в Института по електрохимия и енергийни системи (ИЕЕС), БАН, ръководител на Лаборатория по изследване и изпитване на материалите. Завършва Висшия Химикотехнологичен и Металургичен Институт (понастоящем ХТМУ-София) през 1981 г., а през 1986 г. защитава докторската си дисертация там. В периода 1993- 1994 г. е специализирал в Института по едафология, Тенерифе, Испания. Научната му работа е съсредоточена в областта на материалознанието, рентгеновата дифракция, фазовия анализ, близък порядък в аморфни материали, наноразмерни материали, материали за електрохимични източници на ток, тънки филми и влакна, нови материали за индустрията, медицината и екологията. Притежава експертиза в сферата на структурата на слоеве и вторична екстинкция при слоевете. Член е Съюз на химиците в България и Българското кристалографско дружество.

Благой Бурдин е главен асистент в ИЕЕС – БАН от 2014 г. Дейностите му са фокусирани върху изследване на материали и системи за съхранение на енергия чрез различни стандартни и нестандартни методи за анализ, в т.ч. електрохимична импедансна спектроскопия. Той участва активно в редица национални и европейски проекти. Има защитена дисертация в Технически университет - София по тема свързана с оптимизиране на електрическото задвижване на електромобили с водородни горивни клетки.

Лабораторията разполага с налично оборудване и добре подготвени специалисти за получаване, тестване и комплексно охарактеризиране на различни електродни материали.

 

Доц. Ели Григорова е родена в София. Завършва висше образование през 1999 г. в СУ “Св. Климент Охридски”, Химически факултет, специалност “Особено чисти вещества и материали на тяхната основа”, магистърска степен. През 2001 г. е зачислена като съвместен докторант в Институт по Обща и Неорганична химия- БАН и в Институт по химия на кондензираната материя- Университет Бордо I, Франция. Université Bordeaux I. През 2005г. защитава докторантура на тема “Получаване и охарактеризиране на нови композиционни материали на базата на магнезий и Mg2Ni с оглед приложението им за съхранение на водород”. През 2012 г. е на длъжност доцент в Институт по Общо и Неорганична химия- БАН. Провежда изследвания в областта на метали и интерматалиди за съхранение на водород и досега има публикувани 25 статии и над 400 цитата. Владее френски, английски и руски езици и е участвала в 8 национални и 2 международни проекта.

Лабораторията по биоелектрохимични системи за получаване на водород е част от университетския Иновационен център за еко енергийни технологии, създаден с решение на Академичния съвет на Югозападен университет "Неофит Рилски" от 21.12.2012 г. Основната дейност на лабораторията е свързана с разработване и охарактеризиране на нови електродни материали, както и с конструиране и тестване на микробиални електролизни клетки с различен дизайн.

 

Марио Митов се дипломира като инженер-химик по специалността „Електрохимични производства и източници на енергия” в ХТМУ-София през 1985 г. Започва професионалната си кариера в катедрата по химия в Югозападния университет „Неофит Рислки“, Благоевград, през 1987 г. Проф. Митов е ръководител на Иновационния център за еко-енергийни технологии към Югозападния университет. Чете лекции по Обща и неорганична химия, Физикохимия и Електрохимия. Научните му интереси са насочени към охарактеризиране на нови наноматериали като потенциални електроди за акумулаторни батерии и горивни елементи и изследване на биоелектрохимични системи като микробиални горивни елементи, микробиални електролизни клетки и директни фотосинтезиращи растителни горивни елементи.

Симеон Станков придобива своята магистърска степен от Химикотехнологичен и металургичен университет – София през 2010 г., като защитава дипломна работа със заглавие „Положителни електроди на базата на дотирани ванадиеви съединения за литиево-йонни батерии“. Под ръководството на проф. д-р Антон Момчилов и д-р Айзък Ейбрахамс (Лондонски университет „Кралица Мери“) успешно защитата докторска дисертация, озаглавена „Синтез и охарактеризиране на въглеродно покрити и дотирани литиево ванадиеви фосфати като активни материали за литиево-йонни батерии“ в Институт по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски“ при Българска академия на науките (ИЕЕС-БАН) през 2014 г. В последствие извършва постдокторска работа в областта на синтеза, физикохимичното и електрохимичното охарактеризиране на активните материали за литиево-йонни батерии (ЛИБ) като част от финансирания от Австрийската асоциация за финансиране на научните изследвания (FFG) проект “Авангардни и иновативни материали за съхранение на електрохимична енергия” (AIMS) в Австрийския институт по технологии, Виена, Австрия (2014-2016). Понастоящем заема позицията главен асистент в секция Електрохимия на литиеви елементи в ИЕЕС-БАН.

Научни интереси: Изследване на интеркалационни съединения като активни материали за апротонни ЛИБ и пост-ЛИБ, както и нови батерийни системи, базирани на водни електролити. Изследване на иновативни композитни материали за конверсия, производство и съхранение на електроенергия.

доц. д-р Йолина Хубенова

Актуализира се в момента

В лабораторията се извършват фундаментални и приложни изследвания в областта на водородните енергийни системи. Електродните материали се интегрират в мембранни електродни пакети (ПЕМ и АЕМ), които електрохимично се охарактеризират с помощта на съвременни методи. Провеждат се и скрининг процедури в триелектродни клетки с течен електролит.

 

Д-р Галин Борисов работи в сферата на водородните технологии повече от 10 години. Той постъпва на работа в Института по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски“ в далечната 2009 година, като първоначално заема позицията технолог, а по - късно и химик в секция „Водородни системи с полимерен електролит“. През 2010 година е зачислен като докторант с тема на дисертацията „ Получаване на водород в клетки с полимерна протон проводяща мембрана“. В интензивната му научна работа в този период от израстването му като учен, той прави няколко в Германия в Института по материали за електрониката IWE – 1 към RWTH. В периода 2013-1015 Галин Борисов специализира високотемпературни горивни клетки с полимерен електролит в изследователски център Юлих. До момента Галин Борисов е участвал в повече от 16 научни проекта свързани с водородна икономика, съхранение и преобразуване на електроенергия и електро мобилност по различни национални и европейски проекти.

доц. д-р Веселин Синигерски

Доц. д-р Веселин Синигерски е ръководител на Лаборатория „Полимери със спрежение“, Институт по полимери на БАН (ИП БАН). От 2001 г. активно участва в разработването на протон- и анион-проводящи твърди полимерни електролити за мембрани в горивни клетки и електролизьори. Бил е ръководител за ИП БАН на 5 международни (3 от тях европейски) и 3 национални проекта. Доц. Синигерски е съавтор на 42 научни публикации с над 240 цитирания и 6 издадени патента  (5 от тях международни, върху твърди полимерни електролити).

Лабораторията по получаване на водород чрез импулсна и фотоелектролиза към Центъра по водородни технологии на Химикотехнологичния и металургичен университет (ЦВТ-ХТМУ) изпълнява проекти, финансирани от НФНИ, като ДН19/3 „Моделиране, оптимизация и модификация на нанопорьозни анодни оксидни филми като катализатори за фотоелектролиза на вода“, както и проекти по Рамковите програми на ЕК, напр. PIRSES-GA-2011-295273 ”Functional ordered NAnomaterials via ELectrochemical  routes in non-aqueous electrolytes“(NANEL). С финансиране от АЕЦ-Козлодуй ЕАД е конструиран лабораторен контур за високотемпературни електрохимични и фотоелектрохимични измервания и изпитвания на конструктивни материали за енергетиката. ЦВТ-ХТМУ е партньор и в Националната програма „Нисковъглероднa енергия за транспорта и бита“ (Е+, 2018-2021).

 

Магистър по Електрохимични производства и защита от корозия, 1988, ХТМУ, д-р по Електрохимия (влк. Химични източници на тока ) 1994, ИЕЕС-БАН, доктор на химическите науки (Физикохимия) 2006, СНС по Физикохимия при ВАК. Действителен член на Американското електрохимично дружество (2001-) и Международното дружество по електрохимия (2004-). Старши научен сътрудник в ИЕЕС-БАН (1997-1999) и Техническия изследователски център на Финландия (2000-2004). Понастоящем професор по Физикохимия (2010-) и директор на Центъра по водородни технологии на ХТМУ (2013-), както и член на Управителния съвет и изпълнителен директор Енергетика на Българското водородно общество. Над 30 години експертиза в експерименталното характеризиране и моделиране на корозията и анодното окисление на метали и сплави, нанотехнологии и наноматериали за енергетиката, вкл. електролиза и фотоелектролиза, и развитие на експериментални техники в електрохимията и корозията. Над 250 публикации и презентации на международни форуми, над 2700 позовавания на трудовете в официални литературни източници, h-factor 28.

доц. д-р Максим Ганчев

Доц.д-р Максим Ганчев – Централна Лаборатория по Слънчева Енергия и Нови Енергийни Източници – Българска Академия на Науките “Лаборатория Електрохимични технологии и преобразуватели на възобновяема енергия”

Области на научни интереси : Възобновяема енергия. Химия, Електрохимия, Фотоволтаици.

Специализации:

• Tallinn University of Technology - Department of Materials and Environmental Technology
• ETH Zurich, Department of Physics, Laboratory for Solid State Physics, Thin Film Physics Group

Драгомир Янков е получил бакалавърска и магистърска степен по Химия (Химична кибернетика) в Химическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 1984 г. През същата година постъпва в Института по инженерна химия към Българската академия на науките като технолог, от 1987 г е научен сътрудник. Получава докторска степен в ИИХ през 1998 г. и е професор по инженерна химия от 2011 г. насам. В момента проф. Янков е директор на ИИХ. Научните му интереси са в областта на кинетиката и моделирането на ензимни процеси със свободни и имобилизирани ензими и клетки, процеси на разделяне в биотехнологията - прилагане на водни двуфазови системи за разделяне и пречистване на биопродукти, разделяне на продукти от ферментационни среди чрез екстракция, мембранни методи и свръхкритична екстракция. Публикувал е над 50 статии в реномирани списания, цитирани повече от 850 пъти и е представил над 70 доклада на конференции. През годините, е специализирал като постдокторант в Ecole Polytechnique, Монреал, Канада; Lund University, Швеция; ENCIACET, Тулуза, Франция и Imperial College, Лондон, Великобритания. Член е на редакционните съвети на Bulgarian Chemical Communications, Journal of Advanced Chemical Engineering and Hungarian Journal of Industry and Chemistry.