Увеличеното търсене на енергия в световен мащаб в съчетание с изчерпването на природните енергоресурси и настъпилите климатични промени, свързани с въглеродните емисии от въглерод-базираните горива, превръщат акумулирането и съхранението на енергия в глобален проблем на нашата съвременност. Интересът на изследователите, работещи в областта на нови енергийни системи към суперкондензаторите нараства значително през последните години, поради предимствата им пред класическите химически източници на ток, като висока специфична мощност, дълъг цикъл на живот, лесна поддръжка, ниска себестойност и екологичност на вложените материали, слаба чувствителност към околната температура и др.

Хибридните суперкондензатори са ново поколение системи, което съчетава предимствата на електрохимичния двуслоен кондензатор (продължителен живот на циклиране и високи мощностни характеристики) и на батериите (висока енергозапасяемост). Въпреки засиленият изследователски интерес и интензивната работа в тази област, постигането едновременно на висока енергийна плътност и плътност на мощността чрез използване на екoлогосъобразни материали е актуална задача, която изисква допълнителни разработки.

     Възможност в тази насока е използване на йонни течности, които благодарение на свойства си като разтворители в широк температурен интервал, навлизат все по-широко в съвременните зелени технологии, а вкарването на проводими полимери ще повиши както електропроводимостта и електрохимичната стабилност на електролита, така и максимално напрежение, до което може да се достигне. От друга страна разработването на структурирани и многофазни композитни електроди с желана морфология и текстура на основата на метални оксиди, хидроксиди и фосфати ще увеличи допълнително капацитета на хибридния суперкондензатор. Ще бъдат комбинирани водещи технологии за производство на нано- и полимерни материали и електролити и приложен комплекс от физични и електрохимични методи за анализ на получените материали и електроди, както и ex-situ методи. Проектът съчетава усилията на специалисти от три института на БАН (ИЕЕС, ИОНХ и ИП) и ще доведе до разработване на модел на иновативен и екологичен хибриден суперкондензатор с разряден капацитет достигащ 300 Fg^-1 и живот над 10 000 цикъла - едно предизвикателство в областта на енергийната ефективност, което може да намери приложение за енергосъхранение и енергозахранване в енергетиката и транспорта.

.

1. Институт по електрохимия и енергийни системи към Българска академия на науките 

2. Институт по обща и неорганична химия към Българска академия на науките

3. Институт по полимери към Българска академия на науките

През 2018 г. с постановление на Министерския съвет на Република България бяха одобрени няколко Национални научни програми. Най-мащабната от тях е Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита“ (ЕПЛЮС), като за водеща научна организация бе определена Българската академия на науките.

Основната цел на програмата е подкрепа на научно-изследователски и научно-приложни и демонстрационни дейности за развитие и въвеждане на нови технологии, свързани с възобновяемата енергия и декарбонизиране на икономиката.

За сравнително кратко време бе създаден мащабен консорциум за изпълнение на Програмата, включващ 16 организации - както институти на БАН, така и Висши училища, предварително доказали своята компетентност в научните области, обхванати от Програмата.

В резултат на Партньорско споразумение между участниците, на 28.11.2018 г. бе подписан договор между Министерството на образованието и науката и Българската академия на науките за изпълнение на Програмата (ДО1-214/28.11.2018 г.).

Основният научен колектив, който ще изпълнява дейности по Програмата, обхваща ядро от 200 учени от партньорските организации, подбрани въз основа на тяхната компетентност, а отделни дейности ще се изпълняват и от други учени.

.-

Българска академия на науките

Институт по електрохимия и енергийни системи "Академик Евгени Будевски" ИЕЕС - БАН

Институт по инженерна химия – ИИХ - БАН

Институт по катализ – ИК – БАН

Институт по минералогия и кристалография "Акад. Иван Костов"- ИМК - БАН

Институт по обща и неорганична химия – БАН ИОНХ - БАН

Институт по органична химия с Център по фитохимия –  ИОХЦФ - БАН

Институт по полимери- ИП - БАН

ИФХ - БАН

Институт по физикохимия "Академик Ростислав Каишев" – ИФХ-БАН

Русенски университет "Ангел Кънчев"- РУ

Софийски университет „Св. Климент Охридски“- СУ

Технически университет – Варна- ТУ - Варна

Технически университет – ТУ - София

Университет "Проф. д-р Асен Златаров" Бургас - УАЗ