Общото събрание е висшият орган, който управлява и координира дейността на НИ СЕВЕ. В него участват членовете на ИС, членовете на основния състав на СР и ръководителите на партньорските организации, или техен представител. Представител на партньорска организация може да бъде  и член на ОС по право. 

ОС има следните функции :

1. Изготвя дългосрочната стратегия за развитие на НИ СЕВЕ;
2. Обсъжда научноизследователската, развойна и приложна дейност на НИ СЕВЕ;
3. Приема основните политики и програми за дейността на НИ СЕВЕ, в т.ч. стратегически, оперативни, маркетингови документи и др, както и тяхната актуализация;
4. Анализира възможните рискове по изпълнението на дейностите и задачите и приема стратегии за предотвратяването им;
5. Приема и освобождава партньори по проекта въз основа на направено мотивирано предложение на ИС;
6. Одобрява годишните технически и финансови отчети на НИ СЕВЕ.

Решенията да се взимат с консенсус. Гласуването е явно и с обикновено мнозинство от присъстващите. Заседанията на ОС се свикват поне 2 пъти годишно и се  ръководят от Председателя на ИС.

Изпълнителният Съвет управлява и координира текущо дейността на НИ СЕВЕ. Той се ръководи от Председател (Координаторът на Проекта). Той/тя работи съвместно с 3 Заместник-председатели с разпределени отговорности, които отговарят за: (I) Техническо управление (модернизиране на съществуващи, техническо проектиране, изграждане и управление на нови лаборатории и съоръжения; (II) Административно управление (организиране на обществени поръчки и друга специфична дейност от компетенцията на ръководните научни кадри);  (III) Управление на знанието (Научно развитие (научни и научно-приложни изследвания в НИ, включително такива за външни потребители обучение), повишаване на квалификацията, в т.ч. електронно обучение и разпространение на знания). В изпълнителния съвет влизат и ръководителите на трите модула на инфраструктурата.

Съставът на Изпълнителния съвет включва :

• Председател (Координатор),
• Заместник-председатели
  • Техническо управление
  • Административно управление
  • Управление на знанието
• Ръководители
  • Модул 1
  • Модул 2
  • Модул 3
  • Трансверсална комуникация  

ИС има следните функции :

1. Осигурява и координира изграждането и функционирането на НИ СЕВЕ.
2. Осигурява и координира комуникацията между партньорите,  между партньорите и потребителите на инфраструктурата, между инфраструктурата и други организации.
3. Поддържа активен и оптимален състав на Съвета на ръководителите.
4. Контролира спазването на правилата за интелектуална собственост.
5. Осигурява прозрачно финансово управление.
6. Подготвя периодичен SWOT анализ на изпълнението на проекта и рисковете.
7. Съдейства в дейностите по управление на знания.
8. Осигурява постоянен контрол върху качеството и сроковете за обслужване на външни потребители.
9. Подготвя ежегоден публичен отчет на изпълнението на дейностите.
10. Осигурява оперативна ежедневна комуникация чрез:

• дефиниране на работни фази и  текущи планове;
• изготвяне на вътрешни правила за конкретни дейности по проекта;
• мониторинг на изпълнението на Работната програма по фази и текущи планове.

 

Съветът на ръководителите (СР) е оперативна и гъвкава изпълнителна структура, която е в непосредствена помощ на ИС. Тя има основен и променлив състав, който директно ръководи конкретни задачи. В основния състав влизат ръководителите на 3-те Модула и на структурните единици към тези модули. Ръководителите на 3-те модула са членове на ИС. Това частично припокриване осигурява добра комуникация на управителната с изпълнителната структура.

В променливия състав влизат ръководители на временни задачи, след изпълнението на които съответната позиция в СР се закрива, което осигурява гъвкава оперативност. Решенията за състава на СР се взимат от ИС.

ПСъставът на СР включва:

• Ръководителите на Интегрирани лаборатории и отговорниците на 11^-те партньорски лаборатории, които изграждат Модул 1
• Ръководителите на лаборатории, които изграждат Модул 2

Консултативният съвет играе важна роля за дефинирането на дългосрочната научна, иновационна и бизнес стратегия на НИ СЕВЕ. КС се състои от външни експерти (чуждестранни и български учени и бизнесмени), представители на изследователски институти и фирми, с които НИ СЕВЕ има обща проектна дейност или други форми на сътрудничество и/или интереси. Политиката на НИ СЕВЕ цели осигуряването на присъствие както на водещи европейски изследователски организации и фирми, така и на български фирми и институции за утвърждаване на научната инфраструктура като национален, разпознаваем и действащ експертен център.

Членове на КС

Чуждестранни членове

1. Olaf Jedicke, Институт за ядрена енергия и енергийни технологии (IKET), Германия

2. Salvatore Freni, Център за научни изследвания (CNR-ITAE), Италия

3. Andreas Friedrich, Институт по инженерна термодинамика – Германски аерокосмически център (DLR), Германия

4. Пламен Атанасов, Университет на Калифорния, САЩ

Български членове

5. Константин Ненов, Соларпро Холдинг АД

6. Румен Радев, Холдинг Загора

7. Инж. Петър Георгиев, Самел 90 АД

Проф. Венко Бешков е защитил докторска дисертация през 1978 г., a за научната степен „доктор на науките“ - през 1996 г. в БАН. Настоящите му интереси са в опазването на околната среда и използването на възобновяеми източници на енергия. Той е участвал в 30 изследователски проекта, финансирани от различни източници, както и в 19 приложни разработки. Той е публикувал над 200 научни труда, две монографии и 6 глави в енциклопедия и сборници по избрана тематика. Забелязани са над 1400 цитата на негови трудове. Той е бил директор на Института по инженерна химия - БАН в продължение на 21 години (1993/2014) и заместник-министър на околната среда (1991/92).

Тамара Петкова получава докторска степен по физикохимия в Централната лаборатория по оптичен запис и обработка на информация на Българската академия на науките. Тя става научен сътрудник на Института по електрохимия и енергийни системи – БАН през 1994. След постдокторанско назначаване в Университета в Патра, Гърция в областта на физиката на твърдото тяло, тя се завръща в ИЕЕС и понастоящем е ръководител на Секция Твърди електролити. Нейните изследователски интереси включват изследване на аморфни и кристални материали за приложение в системи за съхранение н конвеерсия на енергия.

Антония Стоянова понастоящем е професор в Института по електрохимия и енергийни системи – БАН. Завършва ХТМУ София, специалност „Електрохимия” и през 1994 г. защитава докторска степен върху корозионни инхибитори в катедра „Физикохимия“ в същия университет. От 2014 г. е ръководител на секция „Наноразмерни материали“ в ИЕЕС-БАН, а от 2016 г. е зам. председател на Научния му съвет. В период 2011 –2015 г. е била научен секретар на Институт по електрохимия и енергийни системи – БАН. Като стипендиант на Фондации „Антон Калоянов“ и „Фолксваген”, както и като гостуващ учен, е специализирала в Университета в Бон, Германия и Университета Хъл, Великобритания. Научната й работа е съсредоточена в областта на суперкондензаторни системи и алкални батерии. Притежава експертиза в сферата на водородни електрохимични преобразуватели с полимерен електролит, електрокатализа, квантово-химични изчисления, корозия и корозионни инхибитори.

Член е на Академичния съвет към БАН, Националния център по нанотехнологии (НЦНТ) към БАН, Международното електрохимично дружество и Българското електрохимично дружество.

Радостина Стоянова е професор в Института по обща и неорганична химия към Българската академия на науките и е ръководител на катедра "Интерметални и интеркалационни материали" в същия институт. Нейният експертен опит се отнася до интеркалационната химия с фокус върху литиево/натриеви преходни оксиди, сулфати и фосфати, притежаващи обратими Li + и Na + интеркалационни свойства и електронна парамагнитна резонансна спектроскопия като инструмент за оценка на тяхната локална структура по време на йонната интеркалация. От 1993 г. тези проучвания се осъществяват в тясно сътрудничество с изследователски групи от Университета на Кордоба (Испания), ICMCB-Bordeaux (Франция), LNCMI-Grenoble (Франция) и Universität Bayreuth (Германия).

Носител е на престижната награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на природни и инженерни науки за 2018 г. Член е на Royal Society of Chemistry (от 2015 г.), Международното електрохимично дружество (от 2010 г.) и Клуб на каталитика и др.

Гергана Райкова е доцент по електрохимия в ИЕЕС –БАН от 2014 г. Тя е автор на над 50 публикации и е участвала в голям брой научни конференции. Дейностите й са фокусирани върху приложенията на електрохимична импедансна спектроскопия за изследване на материали и системи твърдооксидни горивни клетки. Тя активно участва в редица институционални и европейски проекти. Тя има международен опит, придобит чрез редица безвъзмездни средства за мобилност по програма ЕРАЗЪМ +; участие в семинари, проекти на ЕС и двустранно сътрудничество. Тя е член на Международното дружество по електрохимия (ISE).

Магистър по Електрохимични производства и защита от корозия, 1988, ХТМУ, д-р по Електрохимия (влк. Химични източници на тока ) 1994, ИЕЕС-БАН, доктор на химическите науки (Физикохимия) 2006, СНС по Физикохимия при ВАК. Действителен член на Американското електрохимично дружество (2001-) и Международното дружество по електрохимия (2004-). Старши научен сътрудник в ИЕЕС-БАН (1997-1999) и Техническия изследователски център на Финландия (2000-2004). Понастоящем професор по Физикохимия (2010-) и директор на Центъра по водородни технологии на ХТМУ (2013-), както и член на Управителния съвет и изпълнителен директор Енергетика на Българското водородно общество. Над 30 години експертиза в експерименталното характеризиране и моделиране на корозията и анодното окисление на метали и сплави, нанотехнологии и наноматериали за енергетиката, вкл. електролиза и фотоелектролиза, и развитие на експериментални техники в електрохимията и корозията. Над 250 публикации и презентации на международни форуми, над 2700 позовавания на трудовете в официални литературни източници, h-factor 28.

Професор д-р Бранимир Банов работи в Института по Електрохимия и Енергийни Системи на Българската Академия на Науките. Участва активно в разработването и внедряването на две електрохимични системи, литий серен диоксид и литий манганов диоксид. Докторска степен на тема „Изследване обратимата интеркалация на литиеви йони в манганово диоксидни структури“. Има изделия със специално назначение внедрени в производство. Разработил е полу индустриален метод за синтез на литиево манганово диоксиден шпинел с високи и стабилни характеристики (135 mAh g-1). Автор на повече от 90 публикации и 6 патента. Съавтор с редица световно известни учени, като Masaky Yoshio, Jun-Ichi Yamaki, Akia Kozawa, Christian Julien, Karim Zahib, Martin Winter и др.

Марио Митов се дипломира като инженер-химик по специалността „Електрохимични производства и източници на енергия” в ХТМУ-София през 1985 г. Започва професионалната си кариера в катедрата по химия в Югозападния университет „Неофит Рислки“, Благоевград, през 1987 г. Проф. Митов е ръководител на Иновационния център за еко-енергийни технологии към Югозападния университет. Чете лекции по Обща и неорганична химия, Физикохимия и Електрохимия. Научните му интереси са насочени към охарактеризиране на нови наноматериали като потенциални електроди за акумулаторни батерии и горивни елементи и изследване на биоелектрохимични системи като микробиални горивни елементи, микробиални електролизни клетки и директни фотосинтезиращи растителни горивни елементи.