НИ СЕВЕ включва няколко партньорски институции - самостоятелни юридически лица с разпределена дейност по отношение на географската дестинация. За нейното развитие се изразходват сериозни финансови ресурси за модернизиране на наличната структура, за проектиране, изграждане, управление и поддръжка на нови, нестандартни съоръжения, за създаване на единна комуникационна и информационна система, за разработване на съвместни образователни програми и др. В съответствие с тази философия, е изградено управление на НИ СЕВЕ, което трябва да координира ежедневната дейност на инфраструктурата по отношение на работна програма, изграждане на материална база, единна научна политика, краткосрочна и дългосрочна стратегия, бизнес план и неговото актуализиране, синхронизирана програма. Приета е следната структура за управление и координация на настоящото партньорство, представена и на схемата:
Органи на управление:
Помощен орган за координация и изпълнение към ИС:
Консултативен орган на НИ СЕВЕ:
Общото събрание е висшият орган, който управлява и координира дейността на НИ СЕВЕ. В него участват членовете на ИС, членовете на основния състав на СР и ръководителите на партньорските организации, или техен представител. Представител на партньорска организация може да бъде и член на ОС по право.
ОС има следните функции :
Решенията да се взимат с консенсус. Гласуването е явно и с обикновено мнозинство от присъстващите. Заседанията на ОС се свикват поне 2 пъти годишно и се ръководят от Председателя на ИС.
Изпълнителният съвет (ИС) отговаря за стратегическото и оперативното управление на НИ СЕВЕ, като осигурява координация между партньорите, планиране и контрол на дейностите, както и връзка с потребителите на инфраструктурата.
Ръководи се от председател (координатор на проекта), който работи съвместно с трима заместник-председатели, отговарящи за следните основни направления:
Към Изпълнителния съвет се включват и ръководителите на трите модула на инфраструктурата, както и отговорните за трансфер на знания и научна политика, с цел интегрирано управление на всички ключови дейности.
ИС има следните функции :
Съветът на ръководителите (СР) е оперативна и гъвкава изпълнителна структура, която подпомага пряко дейността на ИС. СР има основен и променлив състав, като участниците в него ръководят конкретни задачи в рамките на инфраструктурата.
Основният състав включва ръководителите на трите модула и на структурните единици към тези модули. Тъй като ръководителите на модулите са също и членове на ИС, се осигурява висока степен на комуникация и координация между управленската и оперативната структура. Променливият състав включва ръководители на временни задачи с ограничена продължителност. След приключване на съответната задача, участието в СР се прекратява, което позволява висока гъвкавост и адаптивност на структурата. Решенията относно състава на СР се взимат от Изпълнителния съвет.
Съставът на СР включва:
Консултативният съвет играе важна роля за дефинирането на дългосрочната научна, иновационна и бизнес стратегия на НИ СЕВЕ. КС се състои от външни експерти (чуждестранни и български учени и бизнесмени), представители на изследователски институти и фирми, с които НИ СЕВЕ има обща проектна дейност или други форми на сътрудничество и/или интереси. Политиката на НИ СЕВЕ цели осигуряването на присъствие както на водещи европейски изследователски организации и фирми, така и на български фирми и институции за утвърждаване на научната инфраструктура като национален, разпознаваем и действащ експертен център.
Членове на КС
Чуждестранни членове
1. Olaf Jedicke, Институт за ядрена енергия и енергийни технологии (IKET), Германия
2. Salvatore Freni, Център за научни изследвания (CNR-ITAE), Италия
3. Andreas Friedrich, Институт по инженерна термодинамика – Германски аерокосмически център (DLR), Германия
4. Пламен Атанасов, Университет на Калифорния, САЩ
Български членове
5. Константин Ненов, Соларпро Холдинг АД
6. Румен Радев, Холдинг Загора
7. Инж. Петър Георгиев, Самел 90 АД
Проф. Венко Бешков е защитил докторска дисертация през 1978 г., a за научната степен „доктор на науките“ - през 1996 г. в БАН. Настоящите му интереси са в опазването на околната среда и използването на възобновяеми източници на енергия. Той е участвал в 30 изследователски проекта, финансирани от различни източници, както и в 19 приложни разработки. Той е публикувал над 200 научни труда, две монографии и 6 глави в енциклопедия и сборници по избрана тематика. Забелязани са над 1400 цитата на негови трудове. Той е бил директор на Института по инженерна химия - БАН в продължение на 21 години (1993/2014) и заместник-министър на околната среда (1991/92).
Тамара Петкова получава докторска степен по физикохимия в Централната лаборатория по оптичен запис и обработка на информация на Българската академия на науките. Тя става научен сътрудник на Института по електрохимия и енергийни системи – БАН през 1994. След постдокторанско назначаване в Университета в Патра, Гърция в областта на физиката на твърдото тяло, тя се завръща в ИЕЕС и понастоящем е ръководител на Секция Твърди електролити. Нейните изследователски интереси включват изследване на аморфни и кристални материали за приложение в системи за съхранение н конвеерсия на енергия.
Антония Стоянова понастоящем е професор в Института по електрохимия и енергийни системи – БАН. Завършва ХТМУ София, специалност „Електрохимия” и през 1994 г. защитава докторска степен върху корозионни инхибитори в катедра „Физикохимия“ в същия университет. От 2014 г. е ръководител на секция „Наноразмерни материали“ в ИЕЕС-БАН, а от 2016 г. е зам. председател на Научния му съвет. В период 2011 –2015 г. е била научен секретар на Институт по електрохимия и енергийни системи – БАН. Като стипендиант на Фондации „Антон Калоянов“ и „Фолксваген”, както и като гостуващ учен, е специализирала в Университета в Бон, Германия и Университета Хъл, Великобритания. Научната й работа е съсредоточена в областта на суперкондензаторни системи и алкални батерии. Притежава експертиза в сферата на водородни електрохимични преобразуватели с полимерен електролит, електрокатализа, квантово-химични изчисления, корозия и корозионни инхибитори.
Член е на Академичния съвет към БАН, Националния център по нанотехнологии (НЦНТ) към БАН, Международното електрохимично дружество и Българското електрохимично дружество.
Радостина Стоянова е професор в Института по обща и неорганична химия към Българската академия на науките и е ръководител на катедра "Интерметални и интеркалационни материали" в същия институт. Нейният експертен опит се отнася до интеркалационната химия с фокус върху литиево/натриеви преходни оксиди, сулфати и фосфати, притежаващи обратими Li + и Na + интеркалационни свойства и електронна парамагнитна резонансна спектроскопия като инструмент за оценка на тяхната локална структура по време на йонната интеркалация. От 1993 г. тези проучвания се осъществяват в тясно сътрудничество с изследователски групи от Университета на Кордоба (Испания), ICMCB-Bordeaux (Франция), LNCMI-Grenoble (Франция) и Universität Bayreuth (Германия).
Носител е на престижната награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на природни и инженерни науки за 2018 г. Член е на Royal Society of Chemistry (от 2015 г.), Международното електрохимично дружество (от 2010 г.) и Клуб на каталитика и др.
Гергана Райкова е доцент по електрохимия в ИЕЕС –БАН от 2014 г. Тя е автор на над 50 публикации и е участвала в голям брой научни конференции. Дейностите й са фокусирани върху приложенията на електрохимична импедансна спектроскопия за изследване на материали и системи твърдооксидни горивни клетки. Тя активно участва в редица институционални и европейски проекти. Тя има международен опит, придобит чрез редица безвъзмездни средства за мобилност по програма ЕРАЗЪМ +; участие в семинари, проекти на ЕС и двустранно сътрудничество. Тя е член на Международното дружество по електрохимия (ISE).
Магистър по Електрохимични производства и защита от корозия, 1988, ХТМУ, д-р по Електрохимия (влк. Химични източници на тока ) 1994, ИЕЕС-БАН, доктор на химическите науки (Физикохимия) 2006, СНС по Физикохимия при ВАК. Действителен член на Американското електрохимично дружество (2001-) и Международното дружество по електрохимия (2004-). Старши научен сътрудник в ИЕЕС-БАН (1997-1999) и Техническия изследователски център на Финландия (2000-2004). Понастоящем професор по Физикохимия (2010-) и директор на Центъра по водородни технологии на ХТМУ (2013-), както и член на Управителния съвет и изпълнителен директор Енергетика на Българското водородно общество. Над 30 години експертиза в експерименталното характеризиране и моделиране на корозията и анодното окисление на метали и сплави, нанотехнологии и наноматериали за енергетиката, вкл. електролиза и фотоелектролиза, и развитие на експериментални техники в електрохимията и корозията. Над 250 публикации и презентации на международни форуми, над 2700 позовавания на трудовете в официални литературни източници, h-factor 28.
Професор д-р Бранимир Банов работи в Института по Електрохимия и Енергийни Системи на Българската Академия на Науките. Участва активно в разработването и внедряването на две електрохимични системи, литий серен диоксид и литий манганов диоксид. Докторска степен на тема „Изследване обратимата интеркалация на литиеви йони в манганово диоксидни структури“. Има изделия със специално назначение внедрени в производство. Разработил е полу индустриален метод за синтез на литиево манганово диоксиден шпинел с високи и стабилни характеристики (135 mAh g-1). Автор на повече от 90 публикации и 6 патента. Съавтор с редица световно известни учени, като Masaky Yoshio, Jun-Ichi Yamaki, Akia Kozawa, Christian Julien, Karim Zahib, Martin Winter и др.
Марио Митов се дипломира като инженер-химик по специалността „Електрохимични производства и източници на енергия” в ХТМУ-София през 1985 г. Започва професионалната си кариера в катедрата по химия в Югозападния университет „Неофит Рислки“, Благоевград, през 1987 г. Проф. Митов е ръководител на Иновационния център за еко-енергийни технологии към Югозападния университет. Чете лекции по Обща и неорганична химия, Физикохимия и Електрохимия. Научните му интереси са насочени към охарактеризиране на нови наноматериали като потенциални електроди за акумулаторни батерии и горивни елементи и изследване на биоелектрохимични системи като микробиални горивни елементи, микробиални електролизни клетки и директни фотосинтезиращи растителни горивни елементи.
bg